Пернишката болница е осъдена за 25 000 лв. заради смъртта на пациент
Пернишката болница МБАЛ " Рахила Ангелова " АД е наказана да заплати 25 200 лева обезщетение на сина на пациентка, лекувана и умряла в здравното заведение. Това видя " Сега " в правосъдните регистри.
Съдия Милена Даскалова присъжда цялата желана сума, като приема, че дамата не е призната в точния момент за болнично лекуване, а когато влиза в болничното заведение, не е лекувана съответно. На сина са присъдени и 3008 лева разходи.
Делото е заведено от П.К. Той споделя, че майка му имала проблеми със сърцето, за които вземала медикаменти. След като през целия ден била с нараснало кръвно (по някаква причина от правосъдния акт с изключение на имената са заличени и датите), а лекуващият й кардиолог не направил домашно посещаване, синът закарал майка си в Спешното поделение на болничното заведение. Там тя била прегледана от дежурния доктор, който решил, че дамата не е за банкет. Сутринта положението й се влошило и била прегледана от лекуващия я кардиолог у дома. Той решил, че би трябвало да постъпи в болница и самичък се обадил на 112 за кола за спешна помощ. В Спешното обаче още веднъж решили, че пациентката не е за болница. По гледище на дъщеря й тя е прегледана от невролог, който й сложил инжекция, след която пациентката получила спазъм и изпаднала в коматозно положение. Приета е за лекуване по клинична пътека за мозъчен инсулт без тромбоза. Два дни е в интензивното поделение, а по-късно преместена в неврологичното за лекуване на инфаркт. В деня, в който трябвало да бъде изписана, синът й я заварил с кислородна маска и му било обяснено, че през нощта имало спешна обстановка. По гледище на околните дамата е оставена за долекуване, само че умира на идващия ден. В искова си молба синът твърди, че майка му не е получила навременно и съответно лекуване.
Лечебното заведение оспорва претенциите. Защитната му теза е, че не бил посочен съответен доктор, който да е предизвикал вредите. Както и че при първото постъпване на дамата в болничното заведение бил извършен обширен обзор, сложена е диагноза и е назначена терапия. При повторното постъпване са осъществени всички нужни диагностично-лечебни действия в сходство с логаритмите и клиничните пътеки и не са нарушени разпоредбите за добра здравна процедура. Болницата пледира още, че съответната причина за гибелта на пациента може да се откри само посредством осъществяване на аутопсия, която синът е отказал.
Пред съда дъщерята на умрялата свидетелства, че при първото посещаване на Спешното на майка им било измерено кръвното. Упрекнали ги, че първо не са търсили персоналния си доктор. После им казали да не се тормозят, а пациентката да пие чай.
Пред съда началника на неврологичното поделение свидетелства, че гибелта е настъпила като натурален завършек на нарушените значими функционалности - бъбречна непълнота, чернодробна непълнота, понижена диуреза. По статистически данни 96% от случаите на признати в коматозно положение, приключват със гибел
Вещите лица по делото обаче считат за пропуск в диагностиката на пациентката за попречване леталния излаз неналичието на консултация със експерт кардиолог и анестезиолог-реаниматор. Друг диагностичен пропуск е непровеждането на контролна томография на мозъка до 72 ч от началото на случая. Според тях решението за продължение на лекуването в домашни условия не е било вярно, а забавянето на хоспитализацията също е асъдействало за възникването на болестното положение, от което е последвал леталният излаз.
Болницата е обжалвала решението и делото към този момент е в Софийския апелативен съд, който е втора инстанция.
Още за делата за лекарски неточности може да прочетете тук:
Съдия Милена Даскалова присъжда цялата желана сума, като приема, че дамата не е призната в точния момент за болнично лекуване, а когато влиза в болничното заведение, не е лекувана съответно. На сина са присъдени и 3008 лева разходи.
Делото е заведено от П.К. Той споделя, че майка му имала проблеми със сърцето, за които вземала медикаменти. След като през целия ден била с нараснало кръвно (по някаква причина от правосъдния акт с изключение на имената са заличени и датите), а лекуващият й кардиолог не направил домашно посещаване, синът закарал майка си в Спешното поделение на болничното заведение. Там тя била прегледана от дежурния доктор, който решил, че дамата не е за банкет. Сутринта положението й се влошило и била прегледана от лекуващия я кардиолог у дома. Той решил, че би трябвало да постъпи в болница и самичък се обадил на 112 за кола за спешна помощ. В Спешното обаче още веднъж решили, че пациентката не е за болница. По гледище на дъщеря й тя е прегледана от невролог, който й сложил инжекция, след която пациентката получила спазъм и изпаднала в коматозно положение. Приета е за лекуване по клинична пътека за мозъчен инсулт без тромбоза. Два дни е в интензивното поделение, а по-късно преместена в неврологичното за лекуване на инфаркт. В деня, в който трябвало да бъде изписана, синът й я заварил с кислородна маска и му било обяснено, че през нощта имало спешна обстановка. По гледище на околните дамата е оставена за долекуване, само че умира на идващия ден. В искова си молба синът твърди, че майка му не е получила навременно и съответно лекуване.
Лечебното заведение оспорва претенциите. Защитната му теза е, че не бил посочен съответен доктор, който да е предизвикал вредите. Както и че при първото постъпване на дамата в болничното заведение бил извършен обширен обзор, сложена е диагноза и е назначена терапия. При повторното постъпване са осъществени всички нужни диагностично-лечебни действия в сходство с логаритмите и клиничните пътеки и не са нарушени разпоредбите за добра здравна процедура. Болницата пледира още, че съответната причина за гибелта на пациента може да се откри само посредством осъществяване на аутопсия, която синът е отказал.
Пред съда дъщерята на умрялата свидетелства, че при първото посещаване на Спешното на майка им било измерено кръвното. Упрекнали ги, че първо не са търсили персоналния си доктор. После им казали да не се тормозят, а пациентката да пие чай.
Пред съда началника на неврологичното поделение свидетелства, че гибелта е настъпила като натурален завършек на нарушените значими функционалности - бъбречна непълнота, чернодробна непълнота, понижена диуреза. По статистически данни 96% от случаите на признати в коматозно положение, приключват със гибел
Вещите лица по делото обаче считат за пропуск в диагностиката на пациентката за попречване леталния излаз неналичието на консултация със експерт кардиолог и анестезиолог-реаниматор. Друг диагностичен пропуск е непровеждането на контролна томография на мозъка до 72 ч от началото на случая. Според тях решението за продължение на лекуването в домашни условия не е било вярно, а забавянето на хоспитализацията също е асъдействало за възникването на болестното положение, от което е последвал леталният излаз.
Болницата е обжалвала решението и делото към този момент е в Софийския апелативен съд, който е втора инстанция.
Още за делата за лекарски неточности може да прочетете тук:
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ